Наскоро научих нещо много любопитно. Предполагам, всички сте чували терминът вербална комуникация и знаете какво означава той. Не се съм експерт, но ще перифразирам, това което аз знам. Невербалната комуникация е начинът, по който общуваме със своя събеседник посредством мимики, жестове, поза на тяло, облекло, дистанция, ухание и т.н. общо взето, всичко, което се сетите, но което също така изключва от списъка говоренето.
Оказва се, че невербалната комуникация е много по-въздействаща в сравнение с вербалната. Изследвания в тази област сочат, че 70% от информацията, която получаваме по време на общуване, е на база как изглежда и се държи човекът пред нас. Може да става дума за среща лице в лице, може да е видео връзка, или по телевизията. Важното е да има установен зрителен контакт, защото винаги реагираме интуитивно и подсъзнателно в подобни ситуации. Това, което е полезно в случая, е, че ако сме наясно с тайните на невербалнака комуникация, можем лесно да ги разкодираме.
Къде отиват другите 30% ли? Ще ви кажа… 20% от информацията, която получаваме по време на процеса комуникация, е на база това как ни казват нещо. Това означава, че ни влияят речевите паузи, интонацията на човека отсреща, дикцията, диалекта, тембъра, речевите грешки или дефекти при говорене. Едва 10% от цялостния процес остават за това какво ни казват в действителност т.е. за същината.
Това е моделът 70-20-10, който по-най простичкия начин ни показва колко е важно как изглеждаме, как говорим и как се държим, докато говорим. За да бъдем чути накрая…