Блокирана държава, блокирани инвестиции
Политическите кризи в България през последното десетилетие са се превърнали в нещо като циклична нормалност. Разпаднали коалиции, служебни кабинети, предсрочни избори и блокирани парламенти. Тази постоянна институционална нестабилност има директно отражение върху инвестиционния климат в страната – особено за дългосрочни, капиталово интензивни проекти, които изискват предвидимост и ясно регулирана среда.
Един от най-ясните примери за ефект от политическа криза върху инвестиции беше след протестите през 2013 г. срещу правителството на Пламен Орешарски. Резултатът беше оттегляне на няколко чуждестранни компании от инфраструктурни проекти и замразяване на капиталови вложения в енергийния сектор. Подобно се случи и при многократните предсрочни избори между 2021 и 2023 г., когато нито един парламент не успяваше да изкара пълен мандат. В този период България изпусна инвестиции в сектори като батерии за електромобили и високотехнологични производства, които бяха пренасочени към Румъния и Словакия – не защото бяхме по-малко конкурентни, а защото липсваше ясно правителство и работеща администрация.
Чуждестранните инвеститори гледат на политическата стабилност като на основен риск фактор – за тях тя означава дали могат да разчитат на устойчиви регулации, надеждни срокове за разрешителни, ясни правила на играта. Когато министри се сменят през няколко месеца, а приоритетите на държавата са неясни, те просто се местят в съседна държава. Местните инвеститори, от своя страна, стават по-предпазливи – забавят разширявания, не наемат нови хора, не инвестират в машини, техника, терени. Несигурността убива предприемачеството.
Всичко това има директен ефект върху работните места и икономическия растеж. Несигурната политическа среда охлажда бизнес активността, което означава по-малко открити работни места, задържане на заплати, свиване на износа и по-ниски постъпления в бюджета. Ако една държава не може да гарантира предсказуемост, тя губи не само инвеститори, но и кадри – защото най-ценните хора не чакат с години да се „успокои положението“, а просто заминават.
Политическата криза не е просто шум в новините – тя има цена. И тази цена я плащаме всички.
