Вчера с един приятел и бивш съученик пихме по едно след работа – той силно притеснен. Тя историята хем много комична, хем с потенциал и за трагичност. Преди няколко два месеца във фирмата им дошъл нов колега – на длъжност момче за всичко, но не точно в момчешка възраст, пенсионер. Чичо Петко – така започнали да му казват всички – отговарял за поддръжката. Ако някъде има крушка за сменяне, или брава за затягане – той бил насреща. Услужлив, светъл и разговорлив човек по думите на приятеля ми. И започнали да се сприятеляват двамата, да се поразговарят за това-онова, да коментират ситуацията във фирмата, колегите, работата и естествено – шефовете.
Всичко си вървяло по мед и масло с новия колега. Докато един ден на тръгване от фирмата – става въпрос за не особено голяма частна фирма – баш собственикът подал едни ключове на приятеля ми и го помолил да ги предаде на баща му. Последвал учуденият му въпрос кой е бащата. Оказал се новият служител бай Петко.
Честно ви казвам, като чух тази история, достойна за всяка ситуационна комедия, се смях се почти със сълзи. Според мен опасност в конкретния случай няма, защото, ако е щяло да има някакви последици, вече са щели да се случат. Явно преценката на съученика ми за въпросния човек е била правилна. И макар и да е в много преки роднински връзки с ръководството, очевидно няма да го наклепа за критикарството, което си е позволил. Не всички подобни ситуации обаче звучат толкова весело и завършват по същия начин. Затова винаги внимавайте какво и пред кого казвате за шефа си. Особено с новите сътрудници. Защото в шуробаджанашка страна като България, никога не се знае дали няма да налетим я на баща, я на стринка, на трети братовчед или пък просто на обикновен доносник. 😉