Запазвайки нишката от предната ми статия ще продължа още малко по темата за родната ни действителност, но разглеждана в рамките на демокрацията.
Какво е това животно “Демокрация”? Извън чисто теоретичния характер на понятието, това е възможността да бъдем себе си и да отстояваме себе си в рамките на държавата. Като нейни граждани имаме права и задължения, които е добре да следваме и спазваме. Това с мои думи. Всички сме наясно с изложеното от мен, но по ни харесва да използваме думата демокрация, единствено когато става дума за права – свобода, сигурност, имущество, справедлив процес и т.н. Често забравяме, че като единици на една общност ние преди всичко имаме задължения. Напомнянето за тях обаче предизвиква в не редки случаи не много положителни чувства и мисли.
Оказва се, че всички ние бихме желали да бъдем уважавани и “си търсим правата” за щяло и нещяло, но не желаем да отдадем своя принос на държавата като изпълняваме ангажиментите поети към нея. Не пазим природата чиста, но негодуваме, ако е нарушено правото ни на екологична среда. Не спазваме законите по пътищата, но сме готови да се нахвърлим срещу всекиго, ако случайно попаднем в ситуация, в която другият е в нарушение срещу нас. Със същата логика не спазваме обществения ред, често проявяваме вандализъм, а искаме да живеем на хубави места и да общуваме с възпитани хора. Искаме държавата да ни осигурява, но не искаме да си плащаме осигуровките, искаме безплатно здравеопазване, но не правим месечните си вноски. Искаме да ни управляват качествени политици, но не отиваме да гласуваме.
Всяко наше право, изисква насрещно задължение. Така функционира демокрацията! А ние я нарушаваме всеки ден от нашето съществуване и особено по време на избори. Защото, ако не отидеш да дадеш гласа си, дори и за най-малката и незначителна партия, се отказваш от правото си да определяш статута на страната (оставяш друг да решава вместо теб), но и пренебрегваш задължението на социалната отговорност. Помислете върху това.