За отправна точка днес ще използвам една ветеринарна драма. Иначе заключенията ми ще са по-скоро за хуманната медицина.
Приятелка, която има много възрастна и изключително лоша, по мнението на препатили, котка преди дни я завела на лекар – имала проблеми с щитовидната жлеза и трябвало да се направят някакви изследвания. Предупредила, както обикновено, лекаря, че животното има поведенчески проблеми и не е изключена агресия. Така и станало – като тръгнал да й взема материал за изследването, Величка замахнала с лапа и го одрала. Той – не е ясно дали с отработено движение, или инстинктивно, за да се защити – пък я ударил в главата и я зашеметил. За какво ви разказвам тази случка от ветеринарните кабинети. Приятелката ми била придружавана от близка роднина, която от години живее в Америка. Та тя, след реакцията на ветеринаря, в прав текст му обяснила, че ако подобно нещо се случи в оня свят, ще го съдят за много пари. И е абсолютно права – някак не е редно да си биеш пациентите – още повече, когато си предупреден какво може да очакваш. Поне не там, откъдето идва тя.
В България може. У нас не наказват лекари, които доказано са убили от небрежност. Хирурзи, които зашиват рана, без да забележат, че в нея има 12-сантиметрово острие на нож, и връщат пациента вкъщи, даже не намират за необходимо да се извинят за причиненото “неудобство” на потърпевшия. Как да се почувства виновна лекарката, която с часове е държала в коридора пред кабинета си тежко болно дете? И защо да го прави – в България, ако не се толерира, немарливостта поне не се наказва. Доказано.
Стандарти – не само на лечение, а по-скоро на отношение. Някой ден сигурно ще ги догоним – американските. Само да сме живи и здрави! 🙂