Наскоро попаднах на едни стари снимки от абитуриенския бал и много спомени изникнаха в главата ми. Някои комични, някои не чак толкова. Този ден си спомням, че ми беше леко каръшки. Потвърждение затова беше скоростното самозаливане на бялата ми риза с вино. Така изцапан изкарах цялата вечер, а когато дойде времето за дискотеката, в която бяхме определили да доизпразнуваме, се сетих че съм си забравил личната карта вкъщи. Дискотеката, за съжаление, не се намираше в Габрово, а във Велико Търново. Знаете, че разстоянието е поне 1 час път с кола, т.е. връщането ми за личната карта беше почти невъзможно, а и безсмислено. След като на опашката пред дискотеката видях, че не искат лични карти от всички, малко се поуспокоих. Но нали ми беше каръшки ден, точно когато дойде моя ред, охраната се заяде и не ме пусна без лична карта. Дори след като му казах, че съм заедно с всички, че съм абитуриент, че със сигурност имам годините. Седях отчаян отвън пред дискотеката и гледах как влизат всичките ми съученици. Тъкмо щях да търся начин да се прибирам, когато видях учителката си по история, която се беше запътила да влиза в дискотеката – тя беше голяма купонджийка. Тя се оказа моето спасение, защото потвърди, че съм от компанията. Може би нямаше да я запомня с толкова добро, ако не се беше появила в точния момент и не ми помогна да влзена да купонясвам с останалите. Ех, спомени, спомени. Колко безгрижен беше живота тогава.
