Замисляли ли сте се за онези дребни подводни камъни, които могат да се появят във взаимоотношенията с любимия човек? Със сигурност сте 🙂
Едно подобно препятствие може да бъде ревността. От една страна такова отношение би могло да изглежда като изява на чувствата на партньора. Разпространено е мнението, че щом ни ревнуват значи ни обичат. Дали обаче тази обич е истинската?
В началото на всяка връзка се забърква един химичен коктейл от силни емоции и чувства. Те са толкова силни, че повечето хора са изцяло погълнати и отдадени на тях. След като отмине известно време, вече тогава партньорите започват да се разкриват и опознават по- добре. И точно това е времето, в което може да се появи и ревността. Проблемът с нея възниква, ако се окаже , че тя е в малко повече или понякога прекалено много.
Всеки един от нас има нужда от лично пространство и свобода. Ако попаднем във връзка , която ни ги отнема или въобще не ни позволява да ги притежаваме е възможно да си навлечем доста емоционални проблеми и конфликти със себе си. Визирам ситуациите, в които единият от партньорите започва да следи постоянно другият, не си вярват взаимно, проверяват се телефоните и пощенските кутии и какво ли още не.
Казват, че всяко нещо в прекомерно количество е вредно. Както липсата на любов наранява, така и прекомерната такава. Тя по-скоро започва да задушава. При нея сякаш няма от онова пълно доверие, което е имало в началото. А щом и него го няма- проблемът става още по-сериозен.
Казват също и, че ако обичаме нещо е по-добре да го пуснем на свобода. И ако се върне обратно при нас, значи обичта е била истинска. Нека да дадем и получим свобода с любимите си хора, а ако след нея се завърнем отново заедно един с друг, тогава любовта е била истинска и ще продължи да бъде 🙂