Хората, които просят и чакат някой да им подметне някоя стотинка са навсякъде и това е честа гледка из улиците по родните ни градове. Всеки човек реагира по различен начин с такива хора, но повечето ги съжаляват и дават от своя джоб с цел да им помогнат. В това няма нищо лошо, аз също съм го правил доста пъти, но от едно известно време съм спрял и ще Ви кажа защо. Преди време бях станал свидетел на гледка, която меко казано ме подразни. Един от същите тези просяци, които събират парите на минувачите с добри сърца, след края на образно казано “работния му ден” отиде до павилиона на ъгъла и си купи едно патронче ракия и кутия с цигари. Е извинявайте, но това за мен е свръх нахалство и грехота. Значи тоя същия може да събира парите на хората, които са ги изкарали с пот на челото, а той не може да се хване някъде на работа и да си ги изработи, пък тогава да ги харчи за каквото си иска. Когато съм давал пари на такива хора аз винаги съм го правил с мисълта тези пари да му помогнат, като си купи хляб, дрехи или нещо което ще му е от полза навън. Именно за това спрях да давам на просяци, предпочитам да ги дам на човек, който видимо има нужда от тях и без да проси. Бих го завел някъде да го нахраня или да му купя нови дрехи, или да му дам свои стари. Ето това намирам аз за благородно, а не да си давам парите за алкохол и цигари. Да не говорим, че се навъдиха куп измамници, които ходят от дом на дом да събират пари за лечение, а в същото време си ги слагат в джоба, но всичко се вижда от горе, така че такива хора има кой да ги накаже.