Помните ли обикновените бисквити? Онези твърдите, които понякога дробихме на попара или в чая за закуска? Мажехме ги с каквото е под ръка или ги ядяхме без нищо друго. Продаваха се в прозрачни опаковки и винаги имаха квадратна форма. Подобно на дъвките Турбо, лимоновите резенки или бонбоните виолетки, аз много обичах тези бисквити.
Дори родителите ми са ми разказвали как са ме залъгвали с тях. Представете си малко дете, на което току що му излизат зъбите и което, вземе ли една такава бисквита, може да я дъвче с часове. Страхотна заигравка, пък и съм пазил блажена тишина, докато ям. А на практика се оказва, че просто съм си чесал венците, за да не ме болят! Но признавам колко хитро е било от страна на майка ми, че се е сетила за подобна стратегия.
Днес времената са други. По витрините в хипермаркетите може да се намери огромно разнообразие от какви ли не продукти. Моите любими, онези, които ме връщат в детските и безгрижни години, са т.нар. обикновени бисквити Житен дар. Производство са на Nestle и макар да знам, че има и други видове, но на небцето ми именно тези бисквити най-много му се услаждат.
И когато съм на работа постоянно си държа един пакет в чекмеджето. Почне ли много да ми стърже стомахът, посягам към тях, че да залъжа глада за малко. В крайна сметка и мъжете имаме право да скатаваме малко храна за спешни случаи, а не само жените да си носят полуизяден шоколад в чантата.
Чудя се обаче, ако днешните деца трябва след време да кажат какъв е бил вкусът на тяхното детство, какво ли ще отговорят? Дали ще кажат, че това са сандвичите и пиците в училище, баничките в съседната бутка, палачинките на майка им или лютеница на баба им. Вярно, че едно време нямаше толкова голямо разнообразие както е днес, но именно липсата на разнообразие ни помогна да запомним някои конкретни вкусове. За мен това са обикновените бисквити, за друг може да е горещата попора, циганската баница или сладкото от цели смокини.
Ами вие? Кой е вкусът, който ви напомня за детските години?