Живеем във времена на технологичен подем, на информационното общество и на глобалното село. Отвсякъде сме залети с неспиращи потоци данни за случващото се по света. И въпреки че привидно сме „в крак с времето“, всъщност изоставаме от него. Постепенно поривът за изкуство в медийното пространство се потиска и на преден план идва информацията, съобщена, показана и също толкова бързо изчезваща, заменена от нова. Аналитичността и критичността на съвременния свят чрез изкуството остават на заден план. Стремглаво се отдалечаваме от следосвобожденската буря на театъра и литературата, които в момента служат за запълване на свободното време.
Причината за тази тенденция може би е в самите медии, които в стремежа си да информират и забавляват, забравят и третата си основополагаща мисия – да образоват. Може би защото изкуството не е онзи типично работен за медиите материал, чрез който най-лесно и най-бързо се постигат големите тиражи и рейтинги със съответните им рекламодателни финансови постъпления в бюджетa. Нужно е въображение, аналитичност и широки познания, за да се създаде подобен медиен материал, който същевременно трябва да е асоциативен и за зрителите. Не е подчинен на максимата за правене на новини на конвейер, а е необходимо творчества и време, това време, което винаги е недостатъчно. Тук се заражда и конфликтът, като на преден план минава тази информация, която ще привлече по-голяма аудитория, а не тази, от която реално зрителят има нужда.
За липсата на достатъчно театрални теми и като цяло теми за изкуството вина има и самата аудитория. Водена от ежедневните си порядки, от манията винаги да знае всичко, забравя или по-скоро оставя някъде назад една особена сфера от живота, която ще я обогати във всеки един аспект.
Въпреки това все още много хора, които се стремят да преоткрият по-възвишени светове. Нека покажем, че интерес има и да се радваме на повече вдъхновяващи проекти.