Преди дни изневиделица ми дойде идеята да запозная един колега, който поне от година е без приятелка, и една позната, която също е free от доста време. Правил съм го и друг път и ми се е получавало. Но се бях зарекъл повече да не нагазвам в тия води, защото при проблем, ако не обвинят теб, то поне с часове те занимават с това, кой какво направил, да тълкувам какво точно е имал предвид и други такива.
Само че изведнъж ми се стори много подходяща тая двойка и реших – ще подпомогна запознанството.
Малко предистория – момичето завърши преди две-три години социология, но при тези реалности на пазара на труда нито може да си намери позиция по специалността, нито поне що-годе читава работа. Затова продава в един сексшоп. Работа като работа. Не стои и не чака някой да я издържа.
И така. Подхвърлих на колегата идеята – не се наложи да го убеждавам много. Набързо разгледа профила й във фейсбук и ми даде картбланш да продължа.
Подхвърлих и на момичето – и тя му поогледа снимките във мрежата, след което се съгласи. Размениха си приятелство и в чата започнали някакъв разговор.
Пише ми след малко той на скайпа, пита ме: с какво се занимава Мария – така се казва познатата му. Очевидно в разговора нещо му се е сторило “съмнително”.
Казах му, какво да крия, нищо нередно няма в това, не продава наркотици. Върна не един, три емотикона с устички надолу. Последващите коментари няма да ги разказвам в детайли – сигурно се досещате. Ама си викам – гледай колко ни е тясна кройката и как преценяваме хората по това, което работят, а не по това, което показват – в разговора, в контактите си, в живота. И се сетих за един друг приятел, който обича да казва: Тъпо е да си избираме партньор само по външност или по финансово положение, защото всеки ден някой напълнява или фалира. Същото е и с работата.