Една от основните черти в характера на всеки човек е любопитството. То силно се проявява още от самото сътворение на света. Доказателство за това са Адам и Ева, които нарушили божията заповед, опитали от плода на познанието и съответно били наказани и изгонени от Рая.
С годините този порочен стремеж към опознаване на всичко, извършващо се на земята, променил своите стойността и вече надделявало желанието за забавления, предизвикано от случващото се с другите. Като подкрепа на това твърдение свидетелстват думите на римския поет Ювенал. В една от своите сатирични поеми , написана през първи век, се описват древните копнежи: „всички хора сега се въздържат и тревожно се надява на само две неща: хляб и зрелища“. Поводът за тези слова са практиките в Римската империя, чрез които държавниците си подсигурявали гласовете на населението, като им давали безплатно жито и организирали грандиозни забавления.
Достигайки до двадесет и първи век се забелязва, че „гладът“ на обществата към сензации и зрелища все още не е угаснал. Тяхната нова форма на съществуване са таблоидните издания, които започват своя живот около 1900-та година, а възрастта им продължава да нараства. Процесът на трансформация от забавленията на стадиона, площада, преминава през страниците на вестниците и достига до днес, когато вече се развива в ново измерение. Използва се една от най-актуалните платформи на нашето време – интернет. Кръвта и мастилото остават в миналото.
Сега властват виртуалните текстове, които бързо се копират и разпространяват сред обществото. За това съдействат и социалните мрежи. Те са най-лесният начин за популяризиране на „скандална“ информация от личния живот на някоя знаменитост, политик или дори обикновен човек.
Хората се нуждаят от забавление, но трябва ли то да се осъществява по този начин?