Както знаете, аз съм си бърборко и обожавам да говоря, затова и не спира да ме вълнува всичко свързано с това. Мисля днес малко да пофилософствам именно върху това, колко са важни приказките, както и мълчанието при нас хората. Само с говорене могат да се постигнат много неща, особено ако си добър. Така например можеш да убедиш някой в противно на неговото мнение, стига да знаеш какво точно да кажеш и наистина да си уверен. По същия начин можеш да спреш някой, който е решил да направи някоя глупост в момент на ярост, както и да го подтикнеш към агресия отново и единствено с говорене. Предполагам, че повечето хора го знаят това много добре и не се учудват изобщо на това. Рекламите също са жив пример за това, как чрез говор и картина може да се въздейства на човешката психика. Мълчанието обаче според мен е по-силно от говоренето. Когато някой изприказва сумати приказки човек може да си направи извод за много неща свързани с него. За това какъв човек е, колко е възпитан, колко е интелигентен, дали лъже, дали може да му се довери и т.н. Но какво става когато човек мълчи ? Тогава трудно може да преценим какъв е той и какво иска да каже с това мълчание. Често когато съм имал пререкания с моите родители, те са мълчали и когато им задавам въпроси, нищо не са ми отговаряли, повярвайте ми това направо ме е убивало. По този начин се чувстваш като глупак и започваш да осъзнаваш и да търсиш твоите грешки, макар и без да си виновен. Така, че може би понякога е добре и да помълчим, тогава може би по-лесно бихме намерили отговорите на въпросите ни, отколкото като не спираме да ги задаваме.