Миналата вечер с бивш колега съвсем случайно се срещнахме пред една сергия на пазара. Щандът беше за ябълки и на него имаше поне три сорта: различен калибър – малки, средни, големи и разбира се, на доста различни цени. Аз, както обикновено, купих не повече от четири-пет ябълки, но си избрах от най-хубавите и едрите, логично и най-скъпи. Колегата ми се спря на един бюджетен вариант – по-дребнички, очукани тук-таме, – но купи около три килограма.
Е, понякога едни такива битовизми и ежедневности ни навеждат на неочаквани размисли и разсъждения, чрез които често стигаме и до доста сериозни житейски прозрения. Позамислих се вечерта, че този случай с ябълките е много показателен. Че той не е просто една потребителска стратегия, то си е една философия и отношение към живота. Едни предпочитат да е малко, но пък да е екстра качество. Други залагат на количеството и не държат чак толкова много на квалитетността. Ще попитате кое е по-добро от двете. Ами няма универсален и общовалиден отговор, различно е – въпрос на гледна точка, на култура, на усещане, на много неща.
И за да съм по-ясен, ще дам пак пример, който също може да ви се стори битов. За тези, които познават културата на хранене на различните народи, различните кухни, няма начин да не им е направило впечатление финото и уважително отношение, което французите имат към храната, те имат един особен пиетет към нея. Френските порции са малки, но за сметка на това съдържателни – винаги изпълнени с много качествени и вкусни продукти. Не знам дали ми се е получила тази кулинарна метафора. Но ако не съм бил достатъчно ясен – и в живота е така, всеки избира дали да го живее като гурме, или като fast food.