В последно време чета наляво-надясно все разни съвети защо работата трябва да ти доставя удоволствие, защо е важно да вършиш нещо, което ти харесва и как, ако си намериш работа, която обичаш, няма да работиш и един ден през живота си.
Съгласен съм, че има далеч по-приятни професионални дейности в сравнение с други, но съществува ли реално т.нар. работа-мечта и как да стигнем до нея?
Не искам да звуча негативно или нещо подобно, но по мое мнение и най-прекрасната работа на света в един момент може да ти омръзне. Дори да вършиш това, което най-много обичаш и то да ти доставя удоволствие, ще изпитваш ли същото и след 30 години? Според мен от най-голямо значение в професионалната сфера, в която си решил да се развиваш, е да има разнообразие. За да добиеш бегла представа дали твоята работа ще е дори частично разнообразна, първо си отговори на следните въпроси:
- Имаш ли поле за развитие? – Ако има накъде да растеш професионално, значи с това ще се променят и задълженията и отговорностите ти. Това би внесло малко нови емоции в иначе монотонното ежедневие.
- Ще имаш ли възможност за командировки? – Някое и друго пътуване пък било то и по служебни срещи и семинари, е като глътка свежест сред рутината. Хубаво е да има такива, вместо по цял ден да си затворен в едно и също помещение.
- За колко дейности отговаряш? – Колкото повече, толкова по-добре е моето мнение, стига да можеш да смогнеш с всичко. Да правиш едно и също нещо по безброй пъти на ден, е изтощително и демотивиращо. Нека има задачи, които да редуваш.
Аз откровено не съм съгласен с едно широко разпространено мнение, според което най-хубавата работа е тази, при която не правиш нищо. Бездейността затормозява и кара минутите да се нижат с невероятно бавна скорост. На мен не би ми харесало по цял ден да се въртя на някой стол и да си дигам краката на бюрото. Искам действие и разнообразие. Тогава времето тече бързо и неусетно, чувстваш се пълноценен и знаеш, че вършиш нещо полезно. Но дори тогава не бих казал, че си усвоил изкуството да работиш “без да работиш”. Това го могат само богатите, които имат разработен бизнес и подчинени, които да им го движат. Когато разчиташ да получаваш месечната си заплата, ти е възложена отговорност и набор от задължения. Няма как да ги загърбиш, да ги оставиш за по-късно или да им обърнеш гръб за малко. Ако го направиш, ще си понесеш последствията.