След финала на Вип брадър олд старс, нагласен и ясен от самото начало, както обикновено се случва в този формат, медиите гръмнаха с големи заглавия и алармираха за опасността: Държавата на Златките се завърна. Имам новина, както обичаше да казва един вече бивш журналист, тази държава никога не си е тръгвала. Нея ще я намерите всеки ден по улиците – при безвкусно облечените като фолкпевици (от началните години на този жанр) момичета, по баровете и кафенетата, където същите тези момичета цупят силиконови устни и вирят ъпгрейтнати нослета, развяват изкуствени коси и бюстове с една-едничка цел да хванат някой чичко-паричко и да уредят живота. Това са Златките и това е тяхната представа за успех в живота. И за съжаление те нито са малко, нито са си тръгвали никога. За радост лесно се разпознават и лесно могат да бъдат отсвирени от тези, които не проявяват интерес към подобна култура и манталитет.
За мен обаче е по-опасно идването на една друга държава – на Патрашките. Тези, които стоят острани или по-скоро отзад и дърпат конците на продукта, който си мислят, че са изработили, пробутват ни го като променен и пречистен, опитват се да ни убедят, че е стойност. Нещо като катарзисиралия Пеевски. Е, не! Не вярвам в катарзиси и промени, когато става въпрос за базисни ценности – те не се променят, още по-малко за една година или няколко месеца.
Този продукт е точно толкова неистински и измислен, точно толкова опасен, колкото е и самата Патрашкова. Защото с претенциите си за елитарност и начетеност тя си мисли, че трябва да ръкопляскаме на всеки модел, който ни предложи, и да го приемем за подражание. Само защото тя го е направила. Всъщност коя е тя? И какво значимо е направила? Че не се сещам.