Преди няколко години и аз се бях замислим по този въпрос, сега обаче ми го зададе и по-малкия брат на един приятел, та реших да споделя размишленията си. Струва ли си да заминем за друг град само за да учим там?
Наблюденията ми сочат, че много хора го правят. И тук не става въпрос само за висше образование, но и за средно. Не ми ли вярвате? Разпитайте напред-назад. Имам приятели, които са ми разказвали. Знам за едно момче, което е израснало в Чирпан, но завърши средното си образование в Пловдив, а висшето в София. Или момиче, което е родено в село на около 50-ина километра от Варна, но живееше на квартира, за да може да учи там. След това и тя пък замина за Пловдив.
Познавам такива хора лично, макар точно за тези двамата да са ми разказвали мои приятели. Понякога си мисля, че това е такива стъпки са доста драстични. Все пак 8-и клас си накъде 14-15-годишен и ми се струва прекалено малка възраст за самостоятелност и местене в друг град. Затова се среща рядко… но се среща. Когато тези хора пораснат, помъдряват много по-бързо от другите, които са живели още няколко години в домовете на родителите си.
Що се отнася до висшето образование обаче, смятам, че за всеки млад човек това е подходящият момент и е полезно да се отдели от дома. В противен случай няма да усети никаква разлика от това, че е завършил училище и е попаднал в университет. Университетът е свързан с личностно израстване и осъзнаване, което рискуваме да пропуснем, ако не се вземем в ръце и не развием поне малко повече самостоятелност.
Така че да, за кандидат-студентите си струва да се преместят. Особено ако знаят, че в новия град ще получат по-качествено образование, отколкото в родния им град.