Rate this post

Случвало ли ви се е когато сте в нова обстановка и искате да направите впечатление на някого, да се хванете, че не спирате да приказвате. И то неща, които не е необходимо да разказвате. Но въпреки това, че осъзнавате, че най-вероятно страшно много досаждате на хората около вас, сякаш нещо ви пречи и не можете да спрете да говорите.

Някои хора страдат от подобен тип психическо заболяване, при което нервното напрежение и стресът отключват серия от на вид безсмислени брътвежи. При други е просто в следствие на притеснение.

Това психическо заболяване се нарича логорея. Определението на термина означава – многословие, превъзбудено говорене.

На мен лично ми се е случвало много пъти да затрупвам хората около мен с истории и разкази, които най-вероятно на никого не са му интересни. Но не мога да се спра. Искам да си го разкажа, независимо че никой не ме слуша. В един момент може би ще започна да си говоря сам, но само се надявам това да стане на преклонна възраст, в която хората, които ще ме задминават, ще си казват “Старост – нерадост”.

На вас случвало ли ви се е подобно нещо? Имате ли някоя забавна история, която е свързана с невъзможността ви да спрете да говорите? Споделете с мен, ще ми е много интересно да прочета вашите истории.

Leave a Reply