Спомняте ли си времето в училище? Горе-долу по това време на годината беше, когато ни връчваха едни дъъъълги списъци със задължителни четива за лятото. Аз лично от тях отмятах само по 1-2 заглавия, а другите оставях за четене през учебно време… и оцелявах по този начин. Даже ми беше доста висок успехът всяка година, въпреки множеството пропуски по списъците.
После дойде ред на висшето образование… Там за всяка дисциплина ни даваха не само 1 страница конспект, но и 1 стр. с препоръчителни книги на български, които да прочетем за изпита, 1 стр. с научни статии и още 1 със заглавия на английски, немски, френски, руски… да ги прегледаме, ако имаме време и желание.
Как ви се отразяваше идеята за всички тези задължителни четива? Четяхте ли ги наистина, само ги преглеждахте отгоре-отгоре, или тотално ги прескачахте и разчитахте на лекции, обща култура и импровизация?
Честно казано, аз винаги съм предпочитал да чета основно това, което лично ми допада. Проявявал съм чиста доза любопитство към класически книги като “Портретът на Дориан Грей”, “Да убиеш присмехулник”, “Властелинът на пръстените” и “Хобит”, “Български хроники” и други известни заглавия. Върху тях си признавам, че се спирам, защото са известни, минали са теста на времето и са образци за творчество в жанра си. Понякога обаче посягам и към по-непопулярни книги – “Фирмин” на Сам Савидж например. Чували ли сте я? Интересна е, различна също така. Любопитно е да попадаш от време на време на разни нестандартни книги, които никога няма да влязат в учебните програми. Лично на мен ми харесва и да проследявам разликите в стиловете на различните автори. Ако обаче някой учител някога ми беше казал, че ТРЯБВА да ги прочета, едва ли бих посегнал към която и да е от изброените. Със сигурност не и със същото желание. Иначе, да ви кажа под секрет – чел съм “Под игото”, но така и не разбрах кое е толкова великото на този роман.