Rate this post

Има хора, които говорят изключително много. На всякакви теми и по всякакви причини. Понякога е доста досадно дори да се опитваме да ги слушаме, камо ли да се опитваме да следим мисълта им. Винаги съм се чудела дали този тип хора се усещат в един момент, че адски много досаждат на останалите с непрекъснатото си бръщолевене.

Аз самата също не съм от тези, които си мълчат. Всъщност от мен трудно може да се вземе думата и това собствената ми сестра, която е също толкова приказлива като мен, много страда. Случвало ни се е да не сме се виждали от много време и когато се съберем имаме много неща, които да си кажем и да си споделим. Когато обаче тръгнем да разказваме ситуация, развила се в продължение на месец, се опитваме да бъдем максимално подробни в детайлите… и може да ви стане ясно, че това е един продължителен монолог, който със сигурност в един момент дотяга. Разбира се с най-близките си можем да си позволим да сме малко по досадни и да ги обсебваме с говоренето си. Но дали ще успеем да намерим границата с тези, които не са част от нашето семейство?

Силно се надявам, когато прекалявам с дърдоренето, хората покрай мен да имат смелостта просто да ме прекъснат и да кажат “Спри се!”.

А дали ще могат да го направят?

Leave a Reply