Отне ми целият ми живот да разбера колко е важен фокусът! Без фокус не правим нищо. Да, извършваме много действия, или поне така си мислим, но 80% от тях са безсмислени.
Спомням си как един ден взех една голяма дъска за писане и на нея изброих всички свои задачи за деня. В опит да си подредя мозъка всъщност го сразих. Как функционира той? За него има една задача, две задачи, три задачи и много задачи. Написвайки си всички тези задължения, аз директно го блокирам. Той си казва: „Имам да свършва прекалено много неща.“ Така аз започвам да се чувствам неудовлетворен, неуспешен, чувствам, че нямам време, че всичко ме притиска, изпитвам вина, че не мога да изпълня всичко, и се притеснявам как изобщо ще се справя.
Да, хубаво е да си пишем задачите, но си има стратегия как да се прави това така, че да не се стресираме и претоварваме. Хубаво е да ги махаме от главата си, за да не ги въртим постоянно, но трябва да го правим осъзнато.
Първа стъпка е да напишеш нещата, които в момента са ти в главата – нещата, които ти тежат и трябва да свършиш. Тук говорим за по-генерални задачи, и за неща от типа „да подредя килера“.
След това вземи един черен маркер, благодари на себе си, примири се, че не можеш да свършиш всичко на света, а и няма нужда, и задраскай тези, които въртиш в главата си от много време, а ти е добре известно, че никога няма да направиш – или поне не в близкото бъдеще. Стоейки в твоята глава, те дърпат енергията ти. Чувстваш винаги, че не всичко е направено и завършено, и неудовлетвореността, нещастието и стресът те обхващат.
Ще ви разкажа един свой пример. Години наред ми тежеше, че не съм написал димпломните си работи. Аз бях наясно, че и да ги напиша, и да не ги напиша, за мен ще е все едно, но непрекъснато се тревожех и знаех, че имам нещо недовършено. Това продължи докато не дойде моментът, в който взех решение – че няма да ги завърша. Задрасках ги от живота и мислите си и се освободих от тях. Е, почувствах се невероятно добре.
Вие можете ли да ми дадете подобен пример?