Няма как да не сте забелязали, че покрай Коледа и зимните празниците съвестта на българите някак си се събужда. Настройваме се на по-благотворителна вълна и някак си сме склонни да отворим сърцата си по-широко от обикновено. Гледам сега например, че в онлайн медиите се шири една новина според която повече от половината българи отделяли финансови средства с цел благотворителност. Повечето изпращали дарителски SMS-и, но дори 1-2 лв. са от помощ, когато човек е в нужда. Нали?
Не можах да не се замисля защо се получава така? С какво Коледа е по-различна от останалите дни през годината? Къде е разковничето, че да можем да събудим българското самосъзнание и през останалите 364 дни от годината?
Според мен на преден план може да изтъкнем факта, че покрай Коледа се организират много повече благотворителни инициативи. По телевизията се показват оздравели деца, възрастни хора, на които се помага, или зрели хора, претърпели тежка, но успешна операция. Това ни прави съпричастни и събужда у нас желание да помогнем. Провеждат се благотворителни концерти, базари и т.н. Понякога дори неволно се включваме в едно или друго мероприятие.
На второ място поставям финансовото изражение на ситуацията. Много от нас през това време на годината получават коледни бонуси или 13-та заплата. Когато се видим с малко повече пари в джоба и не сме притиснати до стената, е значително по-лесно да отворим сърцата си и да дарим някаква макар и малка сума за по-нуждаещите се от нас.
А какво е моето мнение за благотворителността като цяло ли?
Според мен тя е нещо прекрасно и би било още по-прекрасно, ако в нея се включват все повече и повече хора. Ние не сме сред най-богатите нации и заради това няма как да отделяме големи суми, но и сред българите има по-заможни, които биха могли да отворят сърцата си повече отколкото други.
Преди всичко обаче е необходимо всеки от нас да събуди личното си самосъзнание. Съпричастието и желанието да помагаш са неща, към които се възпитава от малък. Не се раждаш с тях нито ги намираш като някаква изгубена вещ. За да ги усвоиш, ти е нужен пример, който да следваш. Този пример може да дойде от родителите, по време на образованието или от близки приятели и познати.