Странна работа – така мога да определя филма на първо време. Не мога да кажа, че ме е развълнувал силно, а по-скоро бях привлечен от мистерията, от незнанието какво може да се случи. Това беше нещото, което ме държеше в напрежение. В такъв тип филми всичко е възможно. Действието се развива в бъдещето и човек никога не знае с какви нови технологии ще се срещне там. С всяка изминала минута мистерията започва да се разплита, но не докрай, което е още по-хубавото.
Накратко – провежда се експеримент. Момчета са изпращани да живеят в средата на един лабиринт, от който уж няма изход. Като цяло може да се каже, че те са отражение на нашето общество. Създали са си правила и някакъв установен ред, има смели и плахи, привърженици на старото и иноватори. Реакциите им се наблюдават и изучават отблизо. Подозирам, че ще има още доста части, понеже има накъде да се развие действието.
Това е един от малкото филми напоследък, при които не успях да разгадая мистерията сам, затова и го препоръчвам.