Никога не съм вярвам, че в блога ще направя подобна съпоставка. Всъщност като се върна назад, виждам, че през последната година доста съм използвал „или“ в заглавията си. Което, анализирайки себе си, означава, че постоянно съм в дилеми и съпоставки. Затова ще започна новата година по стария начин, а как ще продължи – времето ще покаже.
А сега да се върна на прореденото ми чудене. То ще бъде свързано със завръщанията на две много успешни филмови продукции. Това са сериалът „Приятели“ и любимата поредица на малки и големи „Хари Потър“. И двете са тотално различни едиа от друга, но интересното е, че отбелязаха годишнините си чрез събиране на каста, разкази и спомени, забавни моменти, базирани на миналото в рамките на час и половина. И кое е по-доброто?
Всъщност първи с формата на завръщане бяха „Приятели“. Честно казано аз се разплаках. Аз съм израснал с този сериал и като видях актьорите колко са остарели и как всичко се е променило в живота им, не издържах. Наистина имаше и забавна част, но някак носталгията и осъзнаването, защо сериалът не трябва да има продължение никога, надделяха. Определено тук действаше емоцията.
Докато пък „Хари Потър“ отбеляза своите 20 години от първия си епизод в началото на 2022. Тук отново имаше емоция, но предвид щастливия край и израстването на героите от деца до зрели хора, премина някак неусетно. Може би още времето не е оставило толкова силно чертите си и затова сантиментът тук беше изкачването на нагоре. От това завръщане аз осъзнах, че наистина не съм детето, което четеше книгите, но пък съм запазил магията в живота си.
Изводът е, че всяко завръщане е полезно, за да разбереш къде си бил и къде си сега. След него обаче идва разочарованието от осъзнатото или пък радостта от постигнатото. И в двата случая нямаш нищо друго, освен да продължиш напред. А кой ще е следващият филмов момент, който ще ни го напомни – аз залагам на „Как се запознах с майка ви“.