Приятел от години поддържа връзки – не много на брой – с десетина години по-големи от него жени. Много пъти сме си говорили на тая тема и той ми е обяснявал тези си избори с това, че иска зрели връзки. Та затова ми се иска днес да поразсъждавам задължително ли зрелостта в разсъжденията, поведението и отношението към партньора е свързана с годините. И обезателно ли нараства с тях.
Не мисля. И веднага ще ви кажа защо – пак от опит. Не личен – на друг приятел. Миналата година си беше намерил приятелка с около пет-шест години по-голяма от него, самата тя на около 33. Хипарка – луда и в живота си, и във връзката, непостоянна и в отношението си към него, и към приятелите си, и към близките си. Беше превърнала квартирата им в свърталище на всякакви странни и не съвсем безопасни птици. Нейни приятели, със същия манталитет и начин на живот, имаха ключ, можеха да влизат по всяко време, да бъркат в хладилника им, в шкафовете им. След хилядите разговори и обяснения от негова страна, че подобно поведение не е нормално, още повече за жена на нейните години, тя му отговаряше: такава съм, няма начин и не искам да се променя, ако ме приемаш и обичаш такава, сме заедно. Е, приемаше я и я обичаше такава, ама до време. Никой не може до безкрай да живее в дом, в който като в хан се извървява половината град.
Разказвам тези случаи в подкрепа на тезата си, че не винаги възрастта е критерий за улегналост или обратното. Всяка история си е за себе си. Затова е много тясна кройка да предопределяш сериозността и значимостта на едно партньорство от гледна точка на възрастта на единия или другия. Улегналите връзки наистина се правят от улегнали хора, но това не винаги има нещо общо с броя на рождените дни, които са останали зад гърба ни.