Търговията не е само продаване, тя си е и отношение към клиента. Особено в специализирани магазини. Веднага обяснявам какво точно имам предвид.
Отивам вчера до магазина за храна за домашни животни да купя храна за котарака си. Редовен клиент съм и купувам елитна храна от по два килограма опаковката. Което значи, че не ходя там всеки ден за по двеста грама и че не купувам евтина храна. Което на минутата ме прави освен редовен, и добър клиент. Купих дежурната опаковка и накрая реших да се пошегувам, пък и да споделя, с продавача, който е и собственик на магазинчето, като му казвам: За малко да останете без клиент. И му обяснявам как предния ден котаракът ми е излязъл по самоинициатива на перваза на прозореца и за едната бройка да скочи от осмия етаж в преследване на една прелитаща птица. Стена от мълчание срещу мене, никакъв опит да се отвърне по някакъв начин или пък реакция някаква.
Наясно съм, че продавачът не е длъжен да влиза в тона и в тематиката на клиентите си, че не е задължително. Добрият търговец обаче трябва да го прави и тези, които го умеят този занаят, знаят това и го правят доста успешно.
Иначе и на мен ми е ясно и не се заблуждавам, че някой, освен мен самия, се интересува от рисковото поведение на домашния ми любимец. Нищо не пречи обаче да изглежда така.
Защото то е все едно да имаш магазин за ръкоделие и да гледаш с празен поглед редовна клиентка, която ти обяснява докъде е стигнала с направата на новия си гоблен. Или пък бутик и да се отегчаваш, когато постоянна купувачка ти обяснява какво впечатление е произвела на фирменото парти със скъпата рокля, която си е купила миналия месец.
Е, за това ми беше думата – за обикновените продавачи и за добрите търговци.