За принцовете и реалността
Има една добре позната приказка, за която не се знае нито кой я е разказал за пръв път, нито какъв точно е оригиналът. Използват я много, главно жените, в техните философски разсъждения за мъжете. Ако още не сте се сетили това е „Принцесата и жабокът“ или „Принцът и жабата“. Като малък съм я слушал и в двата варианта и не се впечатлих особено. Даже ми беше странно защо са ти жаби и още по-странно защо са ти принцеси?! 
Никога не съм си представял да съм принц. Всъщност по мое впечатления никое малко момче не си представя да е принц. Винаги сме искали с приятелите ми да гасим пожари, гоним престъпници или летим до Луната. Но пък ето, че от малки момиченцата търсят принцове. Мисля, че приказка като тази създава пропаст между мъжете и жените на по-зряла възраст. Жените са по-податливи на дворцови истории, а ние- момчетата, хм… подминаваме с енергията, която имаме да изразходваме, защото колелото и дървените пистолети ни очакват. Ето, затова после не се оплаквайте, че си падаме по леки жени. Ами, че те не си търсят принцове, каквито определено ние не сме.
