Очевидно отношението към животните и спазването на правилата е еднакво по нашите географски ширини. Преди дни по една от националните телевизии даваха репортаж, мисля от Сърбия, за тамошната мода до крайпътни заведения, като атракция и за привличане на туристи, при изключително мизерни условия, в тесни клетки с размери 3 на 3 м да се отглеждат различни диви животни – мечки, вълци, лисици.
Сигурно всички вече сте чули и за избягалото от пловдивски частен зоопарк младо мъжко кенгуру, което от около месец обикаля черешовите масиви в региона. В почивните дни, в един от тв блоковете, имаше негово участие – на стопанина, не на животното:), – в което обясняваше за условията, при които е гледано избягалото кенгуру, както и за драматичната му семейна история. Бизнесмен, обичал човекът красивото, има финансова възможност да си го позволи, отглежда животните при приемливи условия – в парцел от 30 декара. Дотук добре, като направих сравнение с животинчетата в Сърбия, си викам: какво пък толкова – обича човекът живинки, осигурява им приличен живот, не е толкова нередно. Докато не започна да разказва за злощастната съдба на роднините на Кенчо – така се казва избягалото кенгурче. Бащата и дядото се унищожили в спор за мъжко първенство. А забележете – майката била отнесена и убита по невнимание от стадо антилопи, също отглеждани във въпросния парцел. И си мисля: работниците, които са косили тревата, забравят вратата отворена и Кенчо успява да избяга. Той обаче е не особено едро животно, добронамерено и по уверенията на стопанина му не представлява никаква опасност за хората. Питам аз обаче: какво се случва, ако, както се вижда, не особено прилежните работници в двора на бизнесмена пак забравят вратите отворени и изпуснат стадото антилопи, което помита всичко по пътя си. Нито отговорът ми харесва, нито историята вече ми е толкова симпатична.