Терминът “световна финансова криза” не ви е безизвестен, нали? Някъде в началото на 2008 година беше, когато по новините започна да се говори за криза в икономиката, ръст на безработицата и обедняване на населението, голяма част от което загуби домовете си и буквално остана да живее на улицата.
В България също усетихме ефектите на кризата. Много хора се уплашиха за финансите си, за сигурността си и се уплашиха с право. Всеки от нас има какво да загуби и има право да пази бъдещето си стабилно. Това беше моментът, в който част от българските инвеститори се отдръпнаха и предпочетоха да не залагат парите си точно в този момент. Всички стиснахме ръце здраво в джобовете си и предпочитахме да не рискуваме. Всеки от нас усети кризата по някакъв начин и никой не остана незасегнат.
Знаем, че световната финансова криза започна от банките в Америка. Ясно ни стана, че в САЩ са били отпускани на прекалено много хора прекалено много необмислени и рискови кредити. Знаем ли обаче защо и как се е стигнало дотам? А питали ли сте се? Защото аз, да. Запитах се макар и няколко години по-късно. Отговорът ми даде този филм, преведен на български като “Вътрешна афера”. Награден е с Оскар от 2011 г. за “Най-добър документален филм” и определено си заслужава приза. Кратко, точно и ясно, служейки си интервюта с известни хора и архивни кадри с личности като президента Джордж Буш, Чарлс Фъргюсън ни показва как се е стигнало до световната криза от 2008 г., защо и кои са преките виновници. Препоръчвам ви да изгледате целия филм, защото на мен наистина ми отвори очите за реалната ситуация.