От няколко години забелязвам как сякаш време лети и неусетно минават годинките. Така например аз изобщо не усетих, как дойде Новата година и вече сме месец Март. Сякаш беше онзи ден, когато си подарявахме мартеници, бяхме на море, радвахме се на снега и ето пак ще дойде пролетта и после отново лятото. Незнам при Вас дали е така или това си е мое внушение, но определено като че ли времето профучава покрай мен. Докато се обърна и вече един месец е минал и така месец след месец – цялата година. Как изглежда сега, а? Докато сме малки нямаме търпение да порастем и да бъдем като големите, а когато вече сме големи идва момент, в който съжаляваме, че ги няма безгрижните дни. Според мен, времето лети и тече бързо сякаш е пясъчен часовник, когато завършим училище. Донякъде това е обяснимо предвид това, че постоянно бързаме за нещо и никога не можем да смогнем да направим всичко, което искаме през деня. По този начин, ние не усещаме как си минават дните, месеците, годините. Съгласете се обаче, че не можем да стоим и да бездействаме наслаждавайки се на всяка минута. Първо това ще ни омръзне бързо, второ – нали трябва да имаме с какво да се поглезим и трето – за това сме живи същества за да водим активен живот, а не да бъдем в застой на едно място. Вашето време бързо ли тече?