Литературният свят е необятен. Той се ражда от силата на словото и мисълта. А неговите творци най-общо може да кажем, че са поети и писател. Въпреки че често ги разграничаваме спрямо създаваното творчество, то може ли един човек да бъде и двете? Точно затова ще разгледам и един автор, на когото попаднах скоро – Васил Лазаров.
Първо ще започна със своите кратки пояснения относно разбиранията ми за това какво е поетът и какво писателят. Може да се каже, че поетът си служи с лириката, с емоцията, която докосва с малко думи. Тук има различни похвати, които най-често се използват в стихотворна форма. Присъстват и образи, предимно отражение на самия автор, но също така могат да бъдат тълкувани свободно и от читателите.
Писателят пък е майсторът на развитие на цяла история. Той твори чрез разкази и романи, които са изпълнени със случки и герои – има пластове. В този случай по-скоро са подвластни авторовата измислица и фикцията, които водят до определени изводи и също влияят чрез емоцията. Но от съществено значение е как ще се представят всички мотиви, за да изпълнят целта си на влияние.
След като вече определих двете понятия, то е време и да отговоря на въпроса, поставен в първия абзац. Трябва да изходя от факта, че той бе провокиран от творчеството на българския автор Васил Лазаров. Причината е, че има издадени 3 романа, сборник с разкази и стихосбирка. Това е прекрасно, но дали може толкова различни по жанр произведения да са създадени от един човек и да са наистина качествени и добри?
Моите впечатления до момента са, че е възможно, въпреки че границата е тънка. Лазаров изгражда увлекателно своите романи, но там винаги присъстват християнските норми. Стиховете му са прочувствени, но и някак познати, като че ли си ги срещал някъде. Тук дали това е целта, или просто са свързани с други негови творби, не мога да кажа точно. Но пък е факт – човекът твори и поезия, и романи. И аз определено отчитам тяхната стойност.