Здравейте от Вашия бърборко – Краси. Искам да Ви споделя моите впечатления относно споровете в ежедневието на човек. Незнам при Вас как е, но аз съм от хората, които обичат да спорят по даден въпрос стига да имам изградена позиция и да вярвам в нея. Най-много обичам да споря, когато съм сигурен на 100% в дадено нещо, а другия отсреща е на друго мнение. Повярвайте ми там съм незаменим. Сигурно сте чували прословутата фраза „в спора се ражда истината“, трябва да Ви кажа че това е напълно вярно. Когато двама изразяват мнение може да има толкова много истина, че повечето хора разбират за нея тъкмо в разгара на спора. Тогава в яда си човек, може да каже нещо което мисли за отсрещния, което досега му го е спестявал най-малко от уважение към него. Не само това, когато спора продължава и нито единия не надделява и неможе да убеди другия в твърдението си, трябва да има намеса от трета страна за да се разбере, кой е прав и къде е истината. Освен когато съм много сигурен в твърдението си, на моменти обичам да поспоря с някого като блъфирам, ей така просто да проверя дали оня отсреща може да ме обори с доводите си. Да Ви кажа, това става в редки случаи, което означава че добре боравя с приказките си и имам психологически умения. Е нали все пак съм бърборко, няма да се излагаме я :). Като заключение искам да кажа, че след като спора ражда истината, следователно е неговата майка и трябва да има спор, за да се открие истината.