Не знам как е в другите държави – сигурно има някаква статистика къде сме ситуирани спрямо тях в това отношение, – но ми е направило впечатление, че у нас доста хора правят съзнателен избор да не се възползват от улесненията и ползите, които може да им донесе техниката и мрежата. Дали заради необяснимо инатлив отказ, дали от мързел, дали от инерция, дали от тесногръдие, но познавам десетки хора, включително и такива, занимаващи се с частен бизнес, които отказват да се възползват от услугите на компютъра, електронната поща, социалните мрежи, скенера, фотоапарата и т. н. – с цел комуникация, обмяна и получаване на информация.
Вчера звъня в една печатница с молба за калкулация на папки с рекламно лого. И понеже имам предвид конкретен модел, бях съвсем точен в питането си, дори им приложих много ясна снимка на модела. Уточних вида на картона, тиража, цветността и прочие подробности, които са важни в такива случаи, и помолих да ми пратят оферта по имейл.
Отговориха ми: не работели по този начин, трябвало да отида на място. Първо помислих, че се шегуват. Но от тона стана ясно, че тая работа съвсем не е шега. И тя наистина не е. Тия хора в каменната ера ли живеят! Ако за тях времето е бол и не струва нищо, за повечето хора това съвсем не е така. Как си представят да мина целия град, както се налагаше в случая, да изгубя час и нещо, за да ми дадат едни цени, които може и де не ме устройват.
Разбира се, че звъннах на друго място, където бяха значително по-отзивчиви и напредничави и изпратиха подробна и изчерпателна информация в отговор на запитването ми, по възможно най-удобния и пригледен начин.
Не написах този материал като реплика към конкретния случай, а по-скоро като реплика към една тенденция в обществото ни – тотална съпротива към новостите. И с мисълта, че ако не от уважение към себе си, то поне от уважение към другите и времето им, сме длъжни да я преодолеем.