Дали заради пролетта, когато, казват, психиката на хората с проблеми ставала още по-лаблина, или просто защото водим много напрегнато, стресово и проблемно ежедневие, но трагичните новини от заглавията на информационните сайтове буквално ни заливат ежечасно. Няма обаче да навлизам в дълбоки води и да се опитвам да гадая защо и какво точно се случва с българите. Друго нещо ще споделя – тоталната липса на човечност и съчувствие от страна на журналистите, чиято единствена цел май е гоненето и постигането на сензацията. Та ако ще да е с цената на наранени и засегнати близки, които и без това се чувстват достатъчно зле.
Ще коментирам само един от най-нашумелите случаи и реакциите и лексиката на голяма част от журналистическата гилдия, за да ви обясня какво точно имам предвид.
Престрелката в Лясковец. Тя има две страни – от едната страна е семейството на загиналия полицай, от другата мъжът, който стреля, и майка му.
Какво направиха журналистите – започнаха да се ровят в жълтините и пикантериите около семейството на баретата. Излязоха с гръмки заглавия, че жена му е носител на титлата мисис България и на някакъв друг международен конкурс за красота. Все едно, че в такъв трагичен момент последното има значение за някого, освен за оперираните от човечност и преследвачите на сензации. За стрелеца – огромни заглавия, в които го наричаха луд, лудия от Лясковец, споменаха даже за едипов комплекс и не особено естествени отношения с майка му. Да, виновен е, отнел е човешки живот – разследването тепърва ще установи какво точно се е случвало в главата му и от какво е било провокирано, болен ли е, или обикновен престъпник. Питам се обаче толкова ли не можа българската журналистика да намери една по-подходяща и уважителна лексика, та дори да се отнася за злодей.
Не ми се струва нормален тоя начин на говорене и на писане – а може би е част от цялата ненормалност, която ни заобикаля и която довежда много българи до гранични състояния.