europeКогато се каже люлка на цивилизацията, веднага отпред изниква Европа или някои от нейните региони. Имаме самочувствието – заслужено в повечето случаи, – че от нашите ширини тръгват много цивилизационни и културни достижения. Продължава ли обаче материкът ни да бъде майка за хората на изкуствата, или комерсиализмът го завладя напълно и започва да става мащеха. Печална констатация – но май е второто. Културата все повече бива изместена от монетния звън, от тънки фискални сметки, абе да си го кажем направо – започна да става нерентабилна “дейност” за държавите в по-голямата част от така наречената обединена общност. Все повече стават страните, където се закриват обществени медии, финансирани от държавата, които традиционно са проводник на некомерсиалното, закриват се театри, симфонични оркестри, балетни трупи. Да, това не е само българско явление. Все повече държави решават, че точно културата е онази капка, която прелива чашата на финансовата дисциплина, и нещото, от което могат да се лишат без особени последици за обществото. Някъде това се случва със съпротива, при омаломощени общности като нашата – без грам съпротивление, но така или иначе, в крайна сметка се случва.

Приятел на семейството ни от дълги години работеше като концерт-майстор в един от водещите симфонични оркестри на Холандия. Е, с оправданията за кризата и лишенията, които трябва да се налагат във всички сфери на обществото, преди година се опитаха да закрият формацията. Тогава оркестрантите излязоха на красив протест – направиха концерт на градски площад – и ги подкрепиха хиляди съграждани. Очевидно срещайки съпротивата на общественото мнение, тогава оркестърът оцеля. За една година – оказа се. Преди дни окончателно взеха решение да го закрият.

Тук обаче не става дума за конкретния случай, нито за лични съдби – защото подобни неща се случват всеки ден, навсякъде в Обединена Европа. Питам се обаче – обединението не се ли прави, за да се увеличи мощта. И силата на една група не е ли най-вече в нейния интелектуален и културен потенциал!? Нe идва ли чак след това икономическият просперитет!? Ако някой си мисли, че последователността е обратна, наистина много се е заблудил. И това в дългосрочен план ще стане ясно. Само че прекъснатите връзки точно в сферата на изкуството се възстановяват най-трудно.

 

Leave a Reply