Софтуерът не мисли
Смъртта на човешкия труд е мантра, която ни пробутват от години – а сегашната AI вълна е просто нов епизод от сериала. Заглавията в новините гласят, че новите модели на OpenAI мислят по-добре от нас, но всъщност става дума за поредната схема за пренасочване на пари. Хората се плашат, защото си представят някакъв нов бог, който ще ги изтрие от трудовия пазар. Но истината е, че страхът е от елементарната математика, а не от самата технология.
Преди няколко дни се опитвах да прекарам един кошмарен договор за наем на офис през нов чатбот. Седнах в едно кафене и гледах как хората се разминават. Защо толкова лесно приемаме, че една поредица от предсказани думи е „съзнание“? Докато ботът клатеше клаузи, видях как се обърква с един срок за плащане – нещо, което и едно дете би схванало веднага. Разбрах, че не се страхуваме от „ум“, а от огледало, което ни показва, че много от нашата работа е просто механично повтаряне на шаблони.
Това е психологическа защита. Когато нова технология навлезе, ние я обявяваме за заплаха, за да запазим статуквото. Ако аз съставям доклади, а машината го прави за секунди, не се страхувам от алгоритъма, а от обезценката на труда си. Преди дефицитът беше информацията; сега е способността да я филтрираш и превърнеш в стойност. Няма смисъл да се опитваш да се мериш със софтуера в скорост или памет – там винаги ще губиш. По-добре не го приемай като оракул, а като стажант, който никога не спи, но няма грам отговорност.
Проблемът не е, че машините стават като хора, а че хората започват да мислят като машини, за да се конкурират. Когато работим по шаблони, за да не бъдем заменени, сами се превръщаме в алгоритми. Тогава страхът ще се сбъдне – не защото AI ще ни завладее, а защото ще сме станали толкова предвидими, че ще ни е нужен само един сървър. Софтуерът няма нужда от нашите емоции, а само от нашите данни, за да имитира всичко по-добре.
Абсолютно. И аз се дразня от това как всеки нов чатбот веднага го представят като нещо мистично. Наскоро опитах да използвам един да ми помогне с домашно по статистика и направо се оплетохме в елементарни пресмятания, които за секунди щях да реша сама. Накрая ми се струваше, че аз го уча, а не обратното.
Случвало ми се е да споря с чатбот за хотелска резервация в Италия и той не успя да промени датата, въпреки че аз многократно го помолих. Накрая просто се отказах и звъннах на рецепцията. Тази сцена ми напомни за текста за клаузите в договора за наем на офис — машината не разбира контекста, просто подрежда думи.
Много точно казано за тези чатботове – наскоро и аз се опитвах да си подготвя молба за стипендия с един и ми даде направо абсурдни предложения, които звучеха все едно ги е писал ученик. Затова накрая сама си я написах и изобщо не ми отне повече време. Истината е, че хората лесно се впечатляват от думите, а не гледат зад кулисите каква е логиката.