Сметката за безплатната доставка
Реших да разглобя на съставни части онова уж гениално изобретение на търговеца – безплатната доставка. Почти винаги, когато видя тази дума, ми става ясно, че някой се опитва да ме убеди да купя повече. Наскоро, докато поръчвах силови кабели за един проект, се наложи да добавя още един пакет конектори, само за да премина прага за „безплатна“ доставка. И тогава нещо в главата ми щракна.
Истината е проста: безплатна доставка няма. Няма я, защото нищо в логистиката не е безплатно. Разходите за транспорт, опаковка и обработка някой трябва да ги плати. И този някой почти винаги съм аз – клиентът. Търговецът просто е включил тези разходи в цената на стоката, а после ми предлага „подарък“ под формата на „безплатна“ доставка, за да ме накара да поръчам още нещо. Това е като да ми продаде един кабел за 12 евро и да ми подари „безплатно“ два конектора, които иначе щяха да струват 3 евро. Разликата е, че аз не съм имал нужда от конекторите.
Иронията е, че дори и да не премина прага за „безплатна“ доставка, таксата често е изчислена така, че да е почти равна на цената на някой дребен продукт. Така системата пак ме примамва да добавя още неща. И аз, разбира се, добавям. Защо? Защото съм уязвим към психологическия трик на „загубата“. По-трудно ми е да платя 5 евро доставка, отколкото да купя нещо, което не ми трябва, за да „спестя“ тези 5 евро.
Затова вече не гледам на количката си като на място за „изгодни“ оферти. Гледам я като на калкулатор. Пресмятам, сравнявам, търся реалната цена. Понякога най-добре е да платиш таксата за доставка и да си вземеш само това, което ти трябва. В крайна сметка, в тази игра печелят само тези, които умеят да манипулират нашето желание да „спестим“ пари.
Много точно си го описала това с безплатната доставка. Сега, като си купих нова ютия, вече не се подвеждам по такива „подаръци“, а гледам общата цена. Дори ми се струва, че често това е трик да се вземат повече пари от хората, които не се замислят.