Като един млад и отворен към света човек и аз имам доста голям кръг от познати. Хора с които мога да си пия кафето, да изляза вечер, да поспортувам, да се разходя, да отида на кино и въобще за каквото още се сетите. Хора, с които да си прекарам доста добре свободното време. Но, винаги има едно но-не мога да споделям със всички за моите проблеми, душевни терзания, мисли, не съм сигурен дали мога да разчитам на тях в трудни моменти, дали те ще ме разберат и подкрепят. Защото разбирателството е едно от най-красивите и добри качества, които може да притежава един човек.Приятелите притежават и една друга важна черта от човешкият характер – оптимизмът. Тази важна черта ти вдъхва сили, увереност, че докато сте заедно, всичко ще бъде наред. Честно да си призная, съм се опитвал да споделям различни неща с моите познати и много пъти съм оставал неразбран и дори критикуван от тях, за мои мисли и действия. А аз просто съм искал, малко помощ, разбирателство и подкрепа. Но такъв е живота. Винаги ще има хора, които да влизат и да излизат от него и ние сами си правим равносметка, кой ни е приятел и кой познат. И затова съм стигнал до извода, че мога да си споделя всичко, само и единствено с определен кръг от хора, които са може би 2-3, а другите са ми просто познати, подходящи за приятното и ведро прекарване на свободното време.