Като един виден представител на бърборковците искам да отворя тема по въпроса с празните приказки и хленченето на някои хора. Въпреки, че съм от хората, които много говорят (дори и когато спя) не обичам вложените думи да нямат тежест и да са гола вода. За съжаление обаче имам такива „приятели“, които на моменти са ми малко в тежест и ме отекчават с тяхната празнота излизаща от устата им. Забелязали ли сте, че когато в дадена ситуация такива хора изкажат мнение, човек не го зачита, защото са свикнали на безсмислените им слова. Все пак аз съм добър събеседник и рядко прекъсвам с нежелание човека отсреща, но винаги имам някакво впечатление за стила на изказването му. За пример бих Ви дал един познат, който когато започне да води някакъв разговор, влиза от тема в тема и така може до безкрай. Просто когато се заговори за дадена тема, въпросния човек веднага я свързва с личния си живот и от там става едно голямо преплитане в различни вариации на теми. Започва с една, отива на друга, след това на трета, откъдето се сеща нещо за първата, връща се пак на нея, преминава на четвърта, абе общо взето една голяма каша. За мен казаните думи, трябва да си тежат на мястото и трябва да са внимателно подбрани според това къде се намираш и с кого разговаряш. Така, че скъпи приятели не бъдете „развей прах“, а говорете с думи, които си тежат на мястото.