Мисля, че всеки би се съгласил с мен, че днешното поколение се развива много бързо в сравнение с това, което е било преди 15-20 години. Как мислите на какво се дължи това? Дали на бързо развиващите се технологии, които са мегдан за учене и развитие на децата още от ранна детска възраст или на възпитанието и предаването на научените знания от родителите към децата? Не съм особено компетентен в тази област, но според мен и двете оказват влияние и допринасят за така стремглавото развитие на малчуганите. Аз съм свидетел, че детето на мой познат вече може да чете, макар и сричайки, и да смята с числата от 1 до 10, а все още е в детската градина. Честно казано това направо ме изуми и затова попитах приятеля ми, дали те са го накарали да ги научи тези неща или то е решило само да го направи. Отговора му беше категоричен – на детето му е било интересно и постоянно е питало „какво пише тук”, „какво означава това”, „колко прави 1+2” и т.н. Малко по малко всеки ден, то е затвърдявало нови и нови знания и в момента е готов за първи клас. На друга моя позната пък, детенцето познаваше цветовете още на 2 годинки. У тях имаха малко басейнче с цветни топки и когато му кажеш „дай червената топка”, то я носеше, след това му казваш друг цвят и то без да се зачуди грабва цвета. След като родителите му усетиха, че се развива много бързо се взеха в ръце и решиха да го научат да говори английски език. Първо се увериха, че е затвърдил напълно българския и почнаха с прости думички на английски, после с песнички, които лесно се запомнят и накрая може да казва какво означава дадена дума, която я запомнил. Представяте ли си какви деца се раждат и растат в днешно време, могат да сложат в малкия си джоб хора на по 20-30 години. Затова, аз съм напълно „ЗА” развиването на потенциала на новото поколение.