Сигурно няма да ви учудя с това, че днес пак ще ви занимавам с фейсбук неволи – щото едва ли съм единственият, за когото пребиваването в това пространство заема една доста голяма част от ежедневието, че и от еженощието му. 🙂 Но преди да премина към конкретния казус, както обичат да се изразяват едни хора с претенции за възвшеност на изказа си, малко предистория. Преди време при един от многобройните си спорове с администратор на странца, която се занимава с правописни и пунктуационни правила, той се оправда, че може и да не е от най-вещите в практическата граматика, но за сметка на това бил почтен към идеята, с която е тръгнал да прави тая страница. Предложили му да я продаде за малко над 1000 лева, обаче той отказал, с ясното съзнание, че с тия пари може да си осигури примерно една прилична екскурзия в чужбина. Тогава тези му аргументи не натежаха много в очите ми. Но от гледна точка на това, за което ще ви разкажа днес, и в името на справедливостта искам да кажа за този човек, че му прави чест, че за едни 1000 лева не е продал идеята и идеалите, с които е започнал да списва тази страница, па макар и не толкова перфектно.
Любител съм на животни и по тая причина преди време и аз лайкнах една страница, която носи примерно името “Аз обичам животните”. Оказа се, че сме много такива – над 200 000 фенове има страницата. Публикуват хората сладки снимки на кучета, котета, мечета, еленчета, сърнички, козички и всякакви други живинки. Да, ама отскоро в симпатичния анималистичен калабалък започнаха да се появяват промоции на дрехи, обувки и прочие стоки, нямащи нищо общо със заглавието на профила. Сега, тя работата е ясна – тези не са устояли на офертата, а може и още в началото да са създали с търговска цел това пространство, експлоатирайки една тънка струна, по която могат да докоснат доста сърца. На които сърца после да продадат кюлоти – примерно. Питам се обаче не трябва ли да има някакъв регулатор на тия неща във фейсбук. А може би има, но не работи достатъчно добре. Защото иначе се получава, като да влезеш в книжарница и да си купиш томче на Достоевски, пък като го отвориш, да те атакува някоя притча на Куелю.