Ето, че училищния звънец за първия учебен ден вече би по училищата. Този ден е изпълнен с много емоции, както за родителите и децата, така и за учителите. Тези, които ще са първолаци са развълнувани най-много, защото ги чака среща с нова обстановка, с нови другарчета, с нови учители и нов режим. Родителите пък от своя страна се радват, че децата им вече са големи и тръгват по пътя на знанията, но също така има доза притеснение от това в каква среда ще попадне детето им, какъв ще е учителя, как ще понесе всичко ново и т.н. Докато се разхождах по улицата на първия учебен ден (17-ти Септември) съвсем случайно стигнах близо до едно училище. В неговия двор видях строените деца с родителите им и се върнах години, години назад в моето детство, когато и аз бях ученик за пръв път. Дори и след толкова години аз още помня този ден и с радост се връщам отново там. Със сигурност и насъбралите се дечица ще запомнят този ден за цял живот. Спомням си още как предишния ден обикаляхме с моята майка да купуваме пособията, от които ще имам нужда в училище – раница, тетрадки, химикали, моливи, линии, несесери, тефтери и т.н. Най-труден беше избора на дрехите, с които да бъда на първия учебен ден. Тогава няма да забравя как и аз и майка ми с такова вълнение и радост пробвахме различни модели, докато не се спряхме на някой. Ех, години години…