Покрай протестите срещу правителството от последните дни, в два-три града на България изригнаха и недоволства срещу назначенията на така наречените губернатори. Основно в населените места, където без особена логика, базираща се на влияние, доказано от резултати на последните избори, бяха наложени кандидатури на хора на Движението за права и свободи. Няма да коментирам безумността на това политическо решение в бунтовно Македонско да спускаш когото и да е или в Пловдив, където Движението не можа да излъчи даже и един депутат, да налагаш техен човек . Само че както и в много други случаи на протести ми се струва, че и в този центърът на тежестта беше изместен в неправилна посока. Основната вина, която се вменяваше на кандидатите, беше етническата принадлежност или обвързаност с определена формация. А не се обсъждаха далеч по-важните неща – като морал, управленчески качества, биография, обвързаности и така нататък. Включително и във Фейсбук, който в последните дни се превърна в нещо като пресцентър на политическа централа и политически щаб, политическото говорене и на обикновените хора взе връх над нормалното човешко говорене. А аргументите на второто винаги са по-силни и най-важното – по-разбираеми. Веднага ще ви обясня какво имам предвид. Конкретно за случая в Пловдив. Имах сериозни колебания дали все пак кандидатурата на човека, който предлагат, ако и да е от непредставена в града политическа сила, не е подходяща – доказал се в бизнеса, дълги години начело на едно от големите и успешни предпрития в града. Мислех си – какво по-добро за една област от добър мениджър. Докато не прочетох един много кратък, непретенциозен, но човешки и с аргументи от първо лице коментар. Коментар, в който собственичка на социологическа агенция обясняваше как същият този Каймаканов, който преди години е бил кандидат за кмет на, поръчва на агенцията й социологическо проучване. То е направено, резултатите от него напълно съответстват на реалния вот. Само дето кандидатът за слава и за управленец вече шеста година забравя да си плати. Ами няма какво да коментираме – ако някой не може да бъде коректен в личните си и в бизнес отношенията, няма как да му се случи в политиката.
