Преди дни приятели се върнаха от една обиколка из Родопите. Очаровани от трудолюбието, гостоприемството и широките сърца на местните и преродени от чистия въздух и красивата природа. Подробно ми разказваха как хлябът от местната фурна, която се намирала точно до ресторантчето, в което се хранели, излизал вечер, около девет часа, когато сядали да вечерят. И как се топели късчетата домашно масло и сирене в дъхавия и горещ още хляб с дебела хрупкава кора.
По същото време медиите услужливо и доста подробно отразиха гостуването на медийния, а отскоро и политически титан Николай Бареков по тия места. Самопровъзгласил се за спасител на Родопите. Публикуваха даже песента, която местните баби написали и изпели за тоя “велик българин”. Щедро ни запознаха с видеоматериали и снимкови албуми – Бареков прегърнал родопска бабичка, която го гледа с умиление, или обсъжда с отрудени родопчани проблемите им с един такъв задълбочен и тревожен поглед. Извадиха и акцентите от речта, която е държал там – ще възражда региона, ще прави нещо като Републиката на младостта в Странджа-Сакар, като стимулира млади семейства да се върнат и да работят там, ще отваря детски градини и училища, пари ще раздава – и на пенсионери, и на млади.
Чета коментарите под тия репортажи от „горещата точка” и виждам в повечето от тях едни насмешливо, подигравателно и снизходително отношение към Спасителя. Но да ви кажа честно, на мене хич не ми изглежда толкова хумористична ситуацията.
Може би щеше да е весело, ако не беше страшно. Защото сме ги виждали – неведнъж – такива клоуни как набират скорост с популистки обещания – мозъчните тръстове, които стоят зад тях и инвестират в тях, много добре знаят по коя струна да докоснат народа. И го правят. И така, без да се усетим, поредните спасителите се нагласили Парламента и решават съдбата ни. И вече 23 години вместо да правят републики на младостта, както смело обещават, докато ги изберат, превърнаха България не просто в една от най-застаряващите държава, водят я към изчезване.