Често си задавам въпроса на къде сме тръгнали ние българите. Задавам си го, защото това, което се случва около нас всеки ден, ме натъжава. Най-вече заради днешните подрастващи, които още от сега мислят за всичко друго, но не и за уроците в училище. Голяма част от тези уроци в училище са уроци в живота, но те не го осъзнават и си пилеят времето.
Всеки е минал по тоя път и е имал период, в който не му се учи или не внимава в час, мисли за друго и т.н. Това обаче е било период, а при днешната младеж това се случва още от първи клас, когато се затвърдяват най-важните неща от развитието на човека. Да не говорим, че още от детската градина начинът на разсъждение е много по-различен от този, който сме имали ние и нашите родители.
Вярно е, че мозъците им се развиват много по-бързо, но и много бързо им се пълнят с глупости. Не може деца на по 7-8 години да мислят за таблети, смартфони, игри и компютри. Някак си това не е нормално за тяхната възраст. За всичко си има време, а на тяхната възраст главите им се пълнят най-бързо.
Вместо с безполезни глупости, трябва да бъдат пълни с нови и нови знания, които ще им бъдат от полза при по-нататъшното им развитие. Именно това за мен е основата, на която трябва да се обърне внимание, защото това е бъдещето, към което вървим.