Вече приключи социалната изолация и всичко лека-полека започва да се връща в нормалния си темп на живот. През тези месеци вкъщи имах достатъчно време да премисля и осъзная какво всъщност се случва. Не исках да пиша по-рано по темата в блога си, докато не съм сигурен како всъщност искам да кажа. Сега вече знам – животът продължава.
Може да ви звучи странно, но за мен тази карантина беше истинско спасение. Първоначално бях стресиран от броя на заразените и починалите, не пропусках брифинг и попивах всяка казана дума относно това как да се предпазим. Спазвах всички мерки и дори рядко си позволявах да изляза до магазина.
За разлика от повечето хора, на мен стоенето вкъщи, затворен между четири стени, ми се отрази отлично. За две седмици успях да свикна с новия начин на живот и да извлека всички ползи от него. Без излишно недоволство или бунтуване. И защо да го правя? Бях вкъщи – най-прекрасното и уютно място на света, с любимия си човек. Вярно е, че не можех да се виждам и с останалите си приятели, но нали все пак се чувахме и си казвахме на камерата виртуално здравей.
Дори, когато започнаха да разхлабват мерките, аз пак избрах да си остана вкъщи. И не, не защото ме е страх от вируса, а защото преоткрих себе си. Стоенето вкъщи ми помогна да освободя съзнанието си от дребните и незначителни неща, които ме тормозеха. Откъснах се от работната среда, отърсих се от стреса и сега дори съм много по-продуктивен, макар че работя от дивана. Това бе глътката свеж въздух, от която имах нужда. Забавих темпото и се огледах какво се случва около мен. Имах времето да пренаредя приоритетите и ценностите си и да си поставя нови цели, които искам да постигна.
Изводът, до който достигнах, е че животът продължава без значение какви са обстоятелствата. Имаш два варианта – да се примириш, да живееш и да извлечеш ползите или да се бунтуваш, да правиш напук и да се изпълниш с негативизъм. Вие кой избор направихте?