Българските традиции са във всеки месец, при започване или приключване на всяка работа, в празници и делници. Точно затова и първият, ако мога да го нарека пролетен месец – март, започва с празник. Той е посветен на Баба Марта и невероятните мартеници, които толкова много обичаме.
От последната година пък установих, че има доста хора, които не уважават традицията на този ден. А най-интересното е, че като ги попиташ защо, те отговарят, че не вярват в символиката на мартениците. За мен това е странно, тъй като те се връзват за здраве и късмет и ако не подаряваш или приемаш белите и червени върви с тази нагласа, то наистина няма да ти донесат нищо. Но то май и в живота е така.
Останах обаче наистина приятно изненадан от един свой колега, който е от турски произход. Споменавам този факт не заради някаква религиозна или етническа обида, а заради точно обратното. Моят колега нямаше търпение да върже мартенички на всички и бе наистина развълнуван, когато и на него му поставяха на ръката. Той показа уважение, разбиране и любопитство.
Именно в подобни моменти разбирам колко сила има в нашите обичаи. Те могат да докоснат сърцето на всеки, който е готов да се впусне в митичния български свят. Никой от нас не мисли, че мартениците имат магична сила, но вярва, че така е редно да се направи, защото хиляди години преди нас се е правило. А ако загубим тези си корени, то ще погубим и самите нас.
Затова е важно да почитам всеки наш празник и всеки наш обичай. Не случайно заглавието е „мартенски“, защото определено третият месец от годината е изпълнен с подобни традиции. Нека помним, предаваме и да вярваме, че щом се радваме от сърце, ще сполучим.