Следя кариерата на Лора Крумова още от началото й, когато започна като редактор на едно доста късно вечерно коментарно политическо шоу с водещ Георги Коритаров. Доколкото си спомням, беше редактор на предаването и се появяваше за няколко минути на екран, за да направи вечерен преглед на печата на току-що излезлите от печатницата вестници. И винаги съм я харесвал много – първо, заради напълно нетипичния й за телевизионна водеща доста разрошен и нелустросан вид, в който се явява на екран и заради който неведнъж е критикувана от префинени телевизионни зрителки, и второ – заради изключително приятното й чувство за хумор. За толкова години – и при многобройните партньори, които смени в сутрешния блок на Нова, и след това в самостоятелното й предаване не съм попадал на случай, в който да изгуби усмивката си и това изключително умение да се шегува деликатно не само с кривините на събеседника, но и със своите. Е, до миналата събота. Един Болен е в състояние да опъне лицето на една от най-слънчевите водещи в родния ни ефир и го направи. То не бяха плюнки, то не бяха съвети да си ходи вкъщи и да заляга над тенджерите и бременността. Болна българска политическа действителност и още по-болните й герои. От които съвсем очевидно в парламента, заради така оформилата се политическа конфигурация и колаборация, спасение поне в близката година няма да има. Питам се обаче защо в медийната среда да няма. Струва ми се напълно постижимо и даже задължително да бъде направено. Нещо като единен журналистически фронт срещу простотията, наглостта и агресията на един много Болен мозък. Все пак българският телевизионен ефир не е лечебница, водещите не са психоаналитици, а зрителите – санитари. Предлагам пълен журналистически бойкот на всички Болни политически мозъци до постигането на една относителна нормалност.