В блога си обичам да пиша на всякакви теми и през годините съм ви споделял какво ли не. Не съм обаче ви споменавал за това как срещнах любовта не къде да е, а най-високата тока на Балканите – връх Мусала.
Не си представяйте някоя дълбоко романтична и сладникава история, която е присъща на сюжет от филм. Предполагам, че това, което ще ви напиша, се е случвало на много от вас. Интересното е, че в моя случай беше връх в планината.
И така, всичко започна от плануван уикенд с приятели и изкачване на Мусала. Бях развълнуван, защото това щеше да е първият връх, който покорявам през живота си. Седмица преди плануваното приключение случайно се засякох с моя позната от детството и с нейна добра приятелка. Ентусиазирани, че се виждаме след толкова години, започнахме да си споделяме кой как е, с какво се занимава, какво ще прави и куп други подобни неща.
Изведнъж, и аз не знам откъде, започнах да разказвам за излета в Рила и поканих двете девойки. Знаете първоначално как реагират хората при първоначалната покана – съгласяват се и казват, че ще проверят графика си. Именно затова бях изненадан, когато след два дни познатата ми се обади и каза, че ще дойде с приятелката си.
Настъпи и уреченият ден, натоварихме се в колите и се отправихме към похода ни в планината. През целия път с моята позната си разказвахме историите от живота ни и осъзнахме, че имаме много общ житейски опит. Спомням си, че усетих, че съм преоткрил страхотно ни приятелство, но се оказа, че е нещо много повече.
Когато се изкачихме на Мусала, се случи нещо неочаквано – получих целувка. Да, точно така. Точно там, на 2925 м, в еуфорията от първия ми изкачен връх намерих любовта. Е, разбрах, че е нещо истинско след определено време, но и тогава си беше голяма емоция.