„Пиянството на един народ“ е много добра фраза, която олицетворява добре състоянието на народа, политиката и държавата ни в този момент от историята на страната ни. Положението е so-so, имаме бяла държава, в Европа, която по БВП и начин на живот на жителите й е в пъти по-добре от много африкански и азиатски страни.
Всичко у нас обаче се разграбва от всякакви по ранг и длъжностно положение тарикати, а хората – народът, се прави, че не забелязва? Като щраусите – забили сме глава в земята и не обръщаме внимание, не се възпротивяваме, и дори малкото хора, които поемат някаква по-сериозна кауза, оставяме без никаква подкрепа.
Мечтая си за деня, когато ще пораснем, когато ще осъзнаем, че злото от приказките съществува, и ако не се борим с него, го оставяме да победи. Когато ще започнем да разбираме всички илюзьорни противоречия, всички лъжи и манипулации, извършвани върху нас? Статуквото в пошлия, без дългосрочна стратегия, начин на управление на страната ни се запазва вече много години, но ние търпим. Периодично се сменят само играчите в грандиозната политическа игра, но самата тя и правилата й, си остават същите.
А дребните хорица гледат да се утешават с това, че политиката не влияе чак толкова на живота им. Докато всъщност 90% от общите ни проблеми идват от там.